Скъпи приятели, Аз Съм Мария Магдалена. Познавате ме, моята
фигура и лице станаха част от вашата история и по този начин се изопачиха и
помрачиха. Но вие познавате моя произход, защото ние живеем от същия източник –
пространството в сърцето, Домът на душата. Вие бяхте движени от същото желание,
което ме държеше през моя живот на Земята. Копнеж, желание за истина, за това,
което е реално, за същността. Желание да живееш от душата си, от вдъхновение,
от същността си – това е, което е значимо за вас.
Да живееш по този начин може да е болезнено. То те води до
най-тъмната част от теб, защото да живееш от същината си означава, че всичко
трябва да се види. Светлината трябва да сияе върху всичко, така че можете да
станете завършено цяло. Много хора са заети с борбата в себе си и това е
болезнено да се види. Хората често живеят с образи, картини и идеализирани
набори от правила за това как да бъдеш успешно човешко същество, познавано и
уважавано от света. Тогава преди да се осъзнаете, вие сте отведени далеч от
мнения и изисквания на руслото на обществото. Чувствате, че трябва да се
приспособите към техния начин на мислене, за да може да изглеждате
привлекателни и добри в очите на света. Това ви отвежда далеч от същността ви и
така вие се откъсвате от себе си. Но все пак има глас, който казва: „ отиди
вътре, открий кой си”. В това открито пространство на не-осъждане вие може да
откриете кои сте: светлите и тъмните страни и всичко, през което сте преминали:
чувствата ви, емоциите и реакциите.
Да обичаш себе си е да позволиш това открито пространство в
себе си и да бъдеш със себе си и да наблюдаваш това, което е там. И все пак
отново идва този глас от вън, много често това е гласът на страха, който казва:
„бъди добър, подчини се, пригоди се към нормата; не изглеждай различен или
странен в очите на другите хора” и вие отново губите вътрешния диалог със себе
си и това открито пространство. Вие си слагате оковите; съдите според
стандартите на външния свят, обществото и като правите това, наранявате себе
си. Вие сте толкова дърпани назад – напред между призива на света, който
толкова често е гласът на страха и зова
на душата, която би ви водила навътре, до ядрото на този, който сте. А как може
да се справите с тази битка, тази война на притегателни сили между вътре и вън,
между ядрото и периферията?
Слушайте гласа на
сърцето си. Изберете за себе си; изберете пътя, по който искате да вървите
в този живот. Решете да направите това с цялата си сила, безусловно! Гмурнете се в бездната, където преобладава истинска
любов. Но знайте, че това дълбоко пространство няма дъно и може да се
почувствате сякаш скачате в бездна, в празнината. Повече няма да сте подкрепяни
от одобрението, комплиментите и разпознаването на другите; ще стоите сами.
Почувствайте, за известно време, огромното пространство в
центъра на сърцето ви, където няма осъждане и идеализирани образи по отношение
на къде трябва да вървите. Само Съществуване има там, чисто Съществуване.
Можете ли да понесете толкова много свобода или бихте предпочели да стоите на каишката
на нормите и ценностите, осигурени от другите? Можете ли да предприемете това
гмуркане в дълбините? Можете ли да
живеете истински?
Животът ви предизвиква да направите скок в непознатото,
което е страшно. Обаче, да се ограничите в тесния път на познатото и да не
живеете пълноценно, е по-лошо. Тогава ставате роб на външни импулси и губите
„вас” и повече не се чувствате щастливи. Намирането на истинско удовлетворение
от живота може да дойде единствено чрез вървене по течението на собственото ви
сърце. Туптенето на вашето сърце, което е уникално във вселената само знае
пътя. А понякога, ако се изгубите, трябва да има тъмно време, за да ви върне
отново към вас, за да ви помогне да си спомните кои сте в най-дълбоката си
същност. Всички сигурни външни неща отпадат и доколкото сте живели според
външни стандарти и идеали, имате чувството, че всичко е изгубено, че сте
паднали в дълбока, черна дупка – и се чувствате ужасно! Това е така наречената
„Тъмна Нощ на Душата!”, но все пак това е временно. Вие сте отведени до Врата,
врата, която се отваря за нещо отвъд нея, нещо по-велико, гледка, която
обичайният ви поглед, обусловен от страхове и стари идеали, не може да си
представи.
Представете си, че сте в мрачен тунел. Дори не можете да
видите стените на този тунел и се чувствате обградени от нищо. Няма нищо нередно
в нищото. По своята същност, нищото не е нито лошо, нито зло; то е абсолютна откритост
без никакви предубеждения или очаквания, на които да разчитате. Все пак нищото
предизвиква страх у вас, сякаш щи ви унищожи. Това, което нищото действително унищожава,
са старите идентичности, които сте смятали, че са част от вас. Но знайте, че
това, което действително сте, не може
да бъде унищожено, не може да изчезне. То е вечно и е толкова безгранично
колкото пространството в сърцето ви, за което говорих преди. Това пространство
е там – винаги. Представете си, че приемате нищото и липсата на сигурни неща и
в същото време чувствате вашата сила и независимост. Тогава вие не сте
обвързани с този свят; вие сте свободни в дълбините на вашето същество!
Продължете да си представяте, че вървите през този тъмен
тунел и изведнъж пред вас се появява Врата. Вижте какво прави за вас този
образ: страхувате ли се от Вратата или искате да преминете през нея? Вратите
тежки и затворени ли са или една врата е открехната и има ли там Светлина,
която проблясва от другата страна? Просто го приемете; не трябва да правите
нищо. Сега си представете, че стоите пред тази Врата и слагате ръката си срещу
нея. Позволете на енергията на Вратата да тече през вас. Вратата е прагът,
отвъд който стои новото, това, което вашата душа иска да ви покаже – когато сте
готови да го видите. Като поставите ръката си върху Вратата, вие се запознавате
с новото и с това, което искате да последва в живота ви – с ритъм, който ви
подхожда. Вижте дали може да го получите; енергията на новото, енергията на
Дома и на вашата душа. Позволете и да тече през ръката ви и в и през цялото ви
тяло, така че да се чувствате добре – не твърде малко и не твърде много.
Енергията тече наоколо и през главата ви, през раменете, през сърцето и отива
още по-дълбоко: в стомаха, таза, опашната кост и през краката ви в стъпалата
ви. И бъдете наясно, ако сте в Тъмната Нощ на Душата, има нещо ново, което ви
очаква отвъд Вратата, въпреки че то все още не може да се види с очите, които
имате сега. С нови очи, вие ще видите тази реалност от другата страна на вратата
и ще развиете тези нови очи като позволите на стария начин на живот да си
отиде; когато повече не се вкопчвате в сигурни неща и модели за оцеляване, в
които бяхте се вкопчили преди.
Как да познаете кога сте готови да пуснете старото да си
върви? Често това е чрез чувства на недоволство, гняв, неудовлетворение или
отчаяние и безнадеждност, които показват, че вие вече не искате нещата да са
както са били. Тогава бихте могли да мислите: „ Не искам да съм тук повече; не
искам да живея на Земята”, но всъщност това, което казвате, е: „ Повече не
искам стария начин; не искам нещата такива, каквито бяха”. Обаче, умът ви, формиран
по старому, все още може да не си е представял, че има други начини, и следователно Тъмната Нощ на Душата става
отчаяна и интензивна. Тъй като старото отпада, а новото още не е дошло, да сте
на тази граница и в този мрачен тунел настоява се да изберете. Или да
продължите да следвате гласа на сърцето си и да останете верни на себе си или
да се върнете обратно в гласовете навън: тези на страха, на познатото, на
миналото. Така че аз ви моля: ако сега изпитвате в живота си Тъмната Нощ на Душата,
останете с нея, продължете да вървите навътре и почувствайте какво има там. Ако
има страх, несигурност, тъга или отчаяние, не го съдете; останете с него и не
се отричайте от него.
Вашата Светлина е по-силна от всички тези емоции, които не
са крайната точка, а спирка по пътя. Вижте
Вратата в далечината, която вече е там! Свържете се с енергията на новото
чрез тази Врата. И един ден тази Врата ще се отвори широко – вижте я пред вас.
Може би сега е твърде много да чувствате всичко това, но наблюдавайте го за
малко от дистанция. Как ще е, когато тази Врата се отвори широко, ще минете ли
през нея? Какво ви очаква там? Какви чувства предизвиква това у вас? Все още не
се налага да минете през Вратата, ще дойде – всичко идва с времето си. Но сега
почувствайте обещанието за него: красотата на Светлината там; удоволствието,
радостта, комфорта да си там. Почувствайте спокойствието на живота там и се възрадвайте,
защото този път, по който сега пътувате – който човек усеща като тъмна нощ,
която повишава страха ви – води натам!
Поддържайте тази перспектива пред погледа си и пътят ви става
по-лесен. Аз ви държа за ръка; почувствайте присъствието ми. Всеки път, когато
се отваря Врата, това ни прави щастливи и ние се чувстваме по-дълбоко обединени
с всички вас. Всички ние сме взаимно свързани и всяка стъпка, която прави всеки
човек, носи нещо от всички нас към Цялото.
Мария Магдалена
Канализирано чрез Памела Крибе
Превод:Tauno
No comments:
Post a Comment