Новороденото
дете влиза в този свят и се провиква в шок от себе си, намирайки се в
ново тяло. Само преди минути беше свободен дух, носещ се като вятъра в
царството на душата. Изведнъж се събужда във физическо тяло и се чуди
как е попаднал тук.
В
края на живота тялото ни умира и всичко, което е направило и всичко,
което знаеше е изчезнало. Тогава ние се будим в царството на душата и се
чудим как сме се озовали там.
Ние заспиваме и се събуждаме.
Аборигените биха казали, че света, когато сме будни е светът на сънищата и света, когато мечтаем е реалния свят.
Душата ни минава през много форми от живота към смъртта към живота в-между телата и след това се преражда отново в друг живот.
Дори
и в този живот, душата напуска тялото чрез сън и мечта и се връща
отново в тялото, когато се събудим. Нашето приключение в съня е толкова
абсорбиращо, че забравяме кои сме извън съня. Тогава се будим и си
спомняме, че сме този живот в това тяло и това, което току-що изпитахме е
само сън.
Всеки
момент от живота ни е важен: Какво се случва в живота ни е важно. Какво
се случва в нашите сънища също е важно. Всеки опит, през който душата
ни преминава, ни показва как да се движим с по-голяма осведоменост и
интелигентност. Ние се учим как да бъдем по-гъвкави и как да се
трансформираме и да се адаптираме.
Нашата
душа желае да бъде свободна и да изследва. Душата ни е като водата и се
адаптира към "контейнера", в който влизаме. Но душата ни никога няма да
остане там завинаги. Душата ни не е това тяло, нито тази идентичност.
Когато времето за обучение завърши, душата ще се дипломира и премести в
друг опит. Душата е вечна. Този живот е моментен.
Нека
да учим колкото можем всеки момент. Нека винаги помним, че живеем чрез
това тяло и този живот, за да открием нещо ново. Нека бъдем нащрек по
всяко време, дори и в мечтите ни и в нашите илюзии. Нека просто да се
насладим и да намерим по-дълбоко разбиране на всичко, което правим и във
всеки един момент.
Превод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.com
No comments:
Post a Comment